Едно време /през 70-те/ исках да стана интелектуалец/каквото и да значи това/.Четех разни глупави  книги , например  "Вълшебната  планина"  на 
Томас Ман ,където изперкулясали старци  къркат минерална вода и водят
екзистенциални разговори.После налетях на Марсел Пруст и неговата "По
следите на изгубеното време".Че Пруст си бе изгубил времето да пише тази книга проумях след като загубих две вечери да чета за неговите  трепети  и
вълнения   върху   цели  30  станици,как  вечер  като  си  легне  се  вълнува
дали майка му ще дойде да го целуне за лека нощ.
  За "По  следите на изгубенато  време "  си  спомних   сега когато  се опитв-
ам  да преусмисля  събитията от последните 17 години.Стигнах до нерадост- ната   консаттация  че  тези  17  години са  нашето изгубено време.Поколени- ето  между  40 и 60 години  е поколението на" изгубеното  време"."Нежната революция" от 1989г. е  нашата изгубена революция.Революция,каято за
нас не се състоя.Ние останахме  извън  промените,промените  ни  засегнаха но ние не можахме да се адаптираме към тях.Просто "рево люцията"  ни завари неподготвени.
   Но други знаеха ,че революцията  ще се състои  и се бяха подготвили по-
вече от добре.Още щом агента на ЦРУ  Горбачов  взе  властта в СССР на
някои наши политици им бе станало ясно че социализмът е на смъртен
одър  и е време да превърнат политическата си власт  в  икономическа.
Не е случайно създаването през  1985 гадина  на Министерството на
външноиконимическите взаимотношения.Не е случайно ,че начело на
това министерство застана другаря Луканов.За кратко време бяха  съз-
дадени  315/ако греша поправете  ме/   външноикономически  дружества.
Имаше дори едно дето се казваше "Булсинг" и  имаше амбицията да
учи сингапурците как се правят компютри.Имаше и завод във Венецуела
за машини за леене   с противоналягане.А този зовод в северна Фран-
ция за алуминиеви джанти бе най-големия в Европа.
   5 000 000 000 долара бяха похарчени за тези дружества.Състоя се
"нежната революция" и тези дружества ги фалираха.Просто изчезнаха
а с тех и петте   милиарда  долара.Това  беше  първия  голям  грабеж
през последните 20  години.Сами  се  досещате ,че  сам  Андрей Лука-
нов колкото и велик комбинатор да е не може да осъществи тази операция сам.Нужна е силна и централизирена   организация,чиито   служители са валадеели  еднакво  добре  и  пищова  и   финансовите  операции.
С тези пари се създадоха банки,холдинги,приватизационни  фондове
и пр.Във  всеки  областен град бе създадена по една мега фирма,която
да застане начело на местната индустрия.Начело на тези фирми бяха
поставени  бивши ветринарни техници,бивши диспечери СОМАТ и про-
чие  високо  образовани  икономически кадри.На тези кадри им бе
предоставена възможността да се титолуват "собственици"  да теглят
от името на фирмата заеми  и да останат живи докото слушат каквото
им се нареди.
   Когато раздадеш милиони на много хора да ги управляват от свое име
не може да не очакваш ,че все ще се намери някой от тях да излезе
от ролята на безмозъчен послушковец и да заиграе собствена игра.
  Луканов просто надцени възможностите си.Негова прекалена жажда
за власт и пари го уби.Имаше много пари на това не бе достатъчно
искаше да бъде "капо ди тути капи"/глава на всички глави/.Просто някой
от тези дето бе получил  пари бе преценил,чи си може и без попечител.
Следва продължение.
 

Всичко, което пишеш тук е в така. Малцина знаят и това. Разбирам, че тези проблеми те вълнуват и за това ще те питам дали си чел нещо от Тошо Пейков, смятам неговия труд "Записки по българските реформи" - за мехнизма на Прехода, за фундаментален.